Европа може да бъде суперсила, трябва й само воля
„ Колко дивизии има папата? ”, е известен откъс от Сталин, с който той отхвърля да се съобрази с желанията на Ватикана. Европейски Съюз също не разполага с огромен боен капацитет, само че има нещо тъкмо толкоз страховито. Властта над най-големия пазар в света и една от най-големите централни банки дават на съюза комерсиална мощ, съпоставима само с тази на Съединени американски щати, написа Мартин Сандбю за Financial Times.
Въпреки това Европа или не е наясно със своята лична мощ или се опасява да я упражни. Основният европейски инстинкт към момента е да се третират търговията и финансите като икoномически средства за пазарен достъп и предвидими условия за бизнес, както и за работните места и приходите, които се чака да ги последват. Европа не е склонна да употребява своето икономическо въздействие за осъзнати политически цели, което би изисквало слагането под риск на комерсиалните благоприятни условия в името на по-големи цели.
Този тесногръд нрав е обвързван с нежеланието на Европа да огледа в очите променената Америка. Много европейски водачи живеят с вярата, че нещата ще се възстановяват, когато Доналд Тръмп напусне поста си, и се притесняват да не изгорят мостове посредством прекомерна борба. Грешно е обаче да се гледа на Тръмп като на краткотрайно отклоняване. Дори американците да сменят своя президент през 2020 година, това, което се случи, може да се повтори.
Основите на световния ред, учреден на разпоредбите, бяха необратимо отслабени – от Съединени американски щати, които изгубиха интерес в него, и от Китай, който се пробва да подчини реда на своята доминация. От осъзнаването, че Европа е сама, европейските водачи би трябвало да преминат към лозунга „ Европа над всичко ” – не по тръмписткия метод, съгласно който облагата на едни е загуба за други, а посредством битка за система, в която всички, които споделят полезностите на съюза, могат да преуспеят. Това значи реализирането на интернационална икономическа политика с експлицитната цел за оформяне на световните правила по сходство на Европа.
Европейски Съюз е най-близо до осъзнаването и реализирането на капацитета си на суперсила в региона на търговията. Съюзът се придвижи към налагането на свои лични екологични, трудови и капиталови правила в комерсиалните съглашения. Европа обаче може да завоюва повече, в случай че направи завой от най-вече меркантиланта си комерсиална политика към геостратегическа, която цели да ускори европейския отпечатък върху това по какъв начин се ръководи света.
Например, Европейски Съюз може да синхронизира в доста по-голяма степен комерсиалната си политика с климатичната. Европа не би трябвало да се свени да постанова въглеродни налози върху вноса от страни, чииято политика в региона на въглеродните излъчвания не е толкоз прецизна. Търговската политика също по този начин би трябвало да затвърждава властта на Брюксел, разширявайки в допълнение европейските регулации.
Разговорите за бъдещите връзки с Англия след Брекзит оферират огромни благоприятни условия. В свое предложение министър председателят в оставка Тереза Мей се приближи до автоматизирано и динамично синхронизиране на Обединеното кралство с комерсиалните и регулаторните политики на Европейски Съюз в подмяна на безметежна търговия със артикули. Позицията на опозиционната Лейбъристка партия е още по-близка. Такъв модел освен ще бетонира властта на Брюксел върху стоките на Стария континент, само че и ще откри потребна конструкция за по-широко съседство.
Веднъж откакто се сътвори безпрепятствено работещ пазар на артикули с Англия, то може Турция, Северна Африка и периферията на някогашния Съветски съюз последователно също да бъдат включени, като разпоредбите на Европейски Съюз ще обезпечат непоклатимост, разцвет и насочна точка за тези, които желаят по-близки връзки за в бъдеще.
Отвъд търговията, обществените вложения могат да дадат по-голямо геополитическо преимущество, в сравнение с увеличените разноски за защита. Изключителната прелест на Пекин измежду източните и южните страни на Европейски Съюз, които се включиха в самодейността му „ Един пояс, веднъж ”, отразява не толкоз това, което Китай може да предложи, колкото краха на Европа при вложенията след финансовата рецесия.
Няколко от претендентите да заменят ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер приканиха за равнища на помощ към прилежащите страни, съпоставими със следвоенния проект „ Маршал ” на Съединени американски щати за подкрепяне на Европа. Драматичното нарастване на геополитически насочените вложения би трябвало да бъде приоритет в идващия седемгодишен бюджет на Европейски Съюз.
Накрая, неуспехът на иранската нуклеарна договорка илюстрира продължаващата взаимозависимост на Европа от господстващото състояние на $. За да реализира геополитическа автономност, Европейски Съюз би трябвало да утвърди статута на еврото като аварийна валута със лична световна разплащателна система. За тази цел ЕЦБ, която има мандат да поддържа общата икономическа политика на съюза, може да получи мандат от водачите на Европейски Съюз да емитира дълготрайни сигурни финансови активи в евро.
Съединени американски щати си остават безспорната военна суперсила, само че те реализират могъществото си колкото с боен, толкоз и с стопански напън. Досега натискът им върху Иран е финансов – непосредствено посредством наказания и косвено посредством закани към други страни да ги съблюдават. Подобна мощ има и Европа. Тя просто би трябвало да прояви волята да я употребява.
По публикацията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов
Въпреки това Европа или не е наясно със своята лична мощ или се опасява да я упражни. Основният европейски инстинкт към момента е да се третират търговията и финансите като икoномически средства за пазарен достъп и предвидими условия за бизнес, както и за работните места и приходите, които се чака да ги последват. Европа не е склонна да употребява своето икономическо въздействие за осъзнати политически цели, което би изисквало слагането под риск на комерсиалните благоприятни условия в името на по-големи цели.
Този тесногръд нрав е обвързван с нежеланието на Европа да огледа в очите променената Америка. Много европейски водачи живеят с вярата, че нещата ще се възстановяват, когато Доналд Тръмп напусне поста си, и се притесняват да не изгорят мостове посредством прекомерна борба. Грешно е обаче да се гледа на Тръмп като на краткотрайно отклоняване. Дори американците да сменят своя президент през 2020 година, това, което се случи, може да се повтори.
Основите на световния ред, учреден на разпоредбите, бяха необратимо отслабени – от Съединени американски щати, които изгубиха интерес в него, и от Китай, който се пробва да подчини реда на своята доминация. От осъзнаването, че Европа е сама, европейските водачи би трябвало да преминат към лозунга „ Европа над всичко ” – не по тръмписткия метод, съгласно който облагата на едни е загуба за други, а посредством битка за система, в която всички, които споделят полезностите на съюза, могат да преуспеят. Това значи реализирането на интернационална икономическа политика с експлицитната цел за оформяне на световните правила по сходство на Европа.
Европейски Съюз е най-близо до осъзнаването и реализирането на капацитета си на суперсила в региона на търговията. Съюзът се придвижи към налагането на свои лични екологични, трудови и капиталови правила в комерсиалните съглашения. Европа обаче може да завоюва повече, в случай че направи завой от най-вече меркантиланта си комерсиална политика към геостратегическа, която цели да ускори европейския отпечатък върху това по какъв начин се ръководи света.
Например, Европейски Съюз може да синхронизира в доста по-голяма степен комерсиалната си политика с климатичната. Европа не би трябвало да се свени да постанова въглеродни налози върху вноса от страни, чииято политика в региона на въглеродните излъчвания не е толкоз прецизна. Търговската политика също по този начин би трябвало да затвърждава властта на Брюксел, разширявайки в допълнение европейските регулации.
Разговорите за бъдещите връзки с Англия след Брекзит оферират огромни благоприятни условия. В свое предложение министър председателят в оставка Тереза Мей се приближи до автоматизирано и динамично синхронизиране на Обединеното кралство с комерсиалните и регулаторните политики на Европейски Съюз в подмяна на безметежна търговия със артикули. Позицията на опозиционната Лейбъристка партия е още по-близка. Такъв модел освен ще бетонира властта на Брюксел върху стоките на Стария континент, само че и ще откри потребна конструкция за по-широко съседство.
Веднъж откакто се сътвори безпрепятствено работещ пазар на артикули с Англия, то може Турция, Северна Африка и периферията на някогашния Съветски съюз последователно също да бъдат включени, като разпоредбите на Европейски Съюз ще обезпечат непоклатимост, разцвет и насочна точка за тези, които желаят по-близки връзки за в бъдеще.
Отвъд търговията, обществените вложения могат да дадат по-голямо геополитическо преимущество, в сравнение с увеличените разноски за защита. Изключителната прелест на Пекин измежду източните и южните страни на Европейски Съюз, които се включиха в самодейността му „ Един пояс, веднъж ”, отразява не толкоз това, което Китай може да предложи, колкото краха на Европа при вложенията след финансовата рецесия.
Няколко от претендентите да заменят ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер приканиха за равнища на помощ към прилежащите страни, съпоставими със следвоенния проект „ Маршал ” на Съединени американски щати за подкрепяне на Европа. Драматичното нарастване на геополитически насочените вложения би трябвало да бъде приоритет в идващия седемгодишен бюджет на Европейски Съюз.
Накрая, неуспехът на иранската нуклеарна договорка илюстрира продължаващата взаимозависимост на Европа от господстващото състояние на $. За да реализира геополитическа автономност, Европейски Съюз би трябвало да утвърди статута на еврото като аварийна валута със лична световна разплащателна система. За тази цел ЕЦБ, която има мандат да поддържа общата икономическа политика на съюза, може да получи мандат от водачите на Европейски Съюз да емитира дълготрайни сигурни финансови активи в евро.
Съединени американски щати си остават безспорната военна суперсила, само че те реализират могъществото си колкото с боен, толкоз и с стопански напън. Досега натискът им върху Иран е финансов – непосредствено посредством наказания и косвено посредством закани към други страни да ги съблюдават. Подобна мощ има и Европа. Тя просто би трябвало да прояви волята да я употребява.
По публикацията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ